Постинг
16.11.2017 22:26 -
Chapter 1
Никога не съм вярвала, че ще публикувам нещо лично в публичното пространство, нито пък си мисля, че някой ще има интерес да го чете, но осъзнах, че имам нужда да излея част от натрупаното под формата, под която аз усещам подходяща.
Днес в разговор с много близка приятелка осъзнах как ме вижда тя...и ме заболя. Правило ми е впечатление, че ме дава да държа бебето й със умопомрачителен страх в очите или ме вижда като супер парти гърл, но днешното й изказване ме потресе. От 2 години изпитвам неистова болка в гръбнака и когато вече и болкообезболяващите не действат, единственото, което ми помага е алкохола. Тя ме попита днес дали мога да издържа една вечер без алкохол...Изпитах смесица между ярост, болка, учудване, тъга и нещо, което не можах да определя точно...но знам, че ме прониза. Осъзнавам и винаги съм разбирала, че съм различна. Нося костюм, работя изключително престижна работа, но под костюма съм покрита с татуировки. Обичам много разнообразна музика и нямам предвид хаус и рок...имам предвид Лара Фабиан, последвана от Боро Първи, Мартина Макбрайт (кънтри певица), D-Zasta, Колумбия Пикчърс не представляет, Преслава, Инна...разбирате ме...или не...Не е важно...или е...
Никога не съм била лесна - лесна за разбиране, лесна за обичане...С мен е трудно. Трудно е да следваш мисълта ми, защото докато ти говоря за глобалнато затопляне, една дума от разказа ме кара да си спомня история, която е много важно веднага да ти разкажа, което ме кара да се сетя за нещо, което някой ми е казал и е никак нерелевантно към момента, което ми напомня, че не съм си нахранила златната рибка...Такава съм. Тъжна, весела, забавна, строга, скучна, интересна, на 18, после на 180...Но съм аз. Това съм аз...
Днес в разговор с много близка приятелка осъзнах как ме вижда тя...и ме заболя. Правило ми е впечатление, че ме дава да държа бебето й със умопомрачителен страх в очите или ме вижда като супер парти гърл, но днешното й изказване ме потресе. От 2 години изпитвам неистова болка в гръбнака и когато вече и болкообезболяващите не действат, единственото, което ми помага е алкохола. Тя ме попита днес дали мога да издържа една вечер без алкохол...Изпитах смесица между ярост, болка, учудване, тъга и нещо, което не можах да определя точно...но знам, че ме прониза. Осъзнавам и винаги съм разбирала, че съм различна. Нося костюм, работя изключително престижна работа, но под костюма съм покрита с татуировки. Обичам много разнообразна музика и нямам предвид хаус и рок...имам предвид Лара Фабиан, последвана от Боро Първи, Мартина Макбрайт (кънтри певица), D-Zasta, Колумбия Пикчърс не представляет, Преслава, Инна...разбирате ме...или не...Не е важно...или е...
Никога не съм била лесна - лесна за разбиране, лесна за обичане...С мен е трудно. Трудно е да следваш мисълта ми, защото докато ти говоря за глобалнато затопляне, една дума от разказа ме кара да си спомня история, която е много важно веднага да ти разкажа, което ме кара да се сетя за нещо, което някой ми е казал и е никак нерелевантно към момента, което ми напомня, че не съм си нахранила златната рибка...Такава съм. Тъжна, весела, забавна, строга, скучна, интересна, на 18, после на 180...Но съм аз. Това съм аз...
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 0
Архив